Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Най-добрият обектив? Пътят към съвършенството...

Свий
X
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Най-добрият обектив? Пътят към съвършенството...

    Още преди да започна своето повествование, трябва да отбележа, че "най-добрият" е словосъчетание, което едва ли може да изрази някаква обективна реалност. В нашата скромна вселена всичко е ограничено от законите на физиката и в една или друга форма представлява компромис.

    Но знаете, че стане ли реч за обективи и изкуство, точните науки почтително отстъпват леко назад. И там, отпред, застават субективизмът и чувствата. Затова и "най" за един човек не значи същото като за друг. Започвам този материал с ясното съзнание, че пиша неща, валидни само за мен и моето светоусещане.

    От много време се занимавам с художествена фотография, макар това да звучи твърде архаично и в днешно време да се възприема като клише. Въпреки това държа на този термин и настоявам да се разгранича, доколкото е възможно, от морето от селфита и записите на охранителните камери.

    Когато стане въпрос за изкуство, то винаги изборът на "бои и четка" е много важен и е част от крайния резултат. Преди да започна работа с всеки от моите обективи, дълго време избирам и анализирам, чета мнения и най-вече разглеждам много изображения. Каквото и да си пишем и говорим, основното за всеки обектив е какви изображения и в какви условия може да създаде. Няма и не може да има точно пресъздаване на тримерно пространство в двумерна плоскост, затова и всяко такова конвертиране е индивидуално и зависимо от почти необхватен брой условия и параметри. Поради това всеки обектив си има моменти на слабост и величие, в зависимост от условията, камерата и човека зад нея. От своя страна винаги съм искал да работя с инструменти, в това число и обективи, които могат да ми осигурят особени и индивидуални резултати в определени условия, дори с цената на компромиси в други. По тази причина до момента изборът ми бе Pentax. За моите цели и маниер на работа оптиката на тази компания няма нито еквивалент, нито алтернатива като индивидуалност, цветопредаване, пластичност и особена ефимерна приказност...

    Но... едно голямо "но"! Много неща са минали през ръцете ми, обаче единственото, за което действително съм съжалявал до момента е, че не съм имал възможност да пробвам Leica. Със сигурност съм гледал милиони изображения, чел съм и сравнявал някои аспекти на оптиката в ръцете си, дори съм сверявал с големите майстори на живописта. Освен избраните конкретни модели на Pentax, единственото друго, което безусловно и категорично ме е "грабвало", това е един обектив на Leica, а именно LEICA NOCTILUX 50mm F/0.95 ASPH. И това, което съм чел за него, и създадените с него изображения притежават онази малка, но най-трудна стъпка към съвършенството.

    И така до днешния ден... След много чакане обективът е тук. Предстоят всевъзможни тестове и сравнения в различни условия и с множество други обективи от висок клас. Купуването на такава оптика е като банкова инвестиция: когато погледнах курса за деня на златото, се оказа, че обективът струва точно толкова, колкото ако просто беше парче злато със същото тегло...

    Технически данни:

    LEICA NOCTILUX-M 50 mm f/0.95 ASPH. image_larger_version_name_size_id




    Брой лещи/в групи: 8 / 5 (две асферични)
    Фокусна дължина: 52.3 mm
    Дистанция за фокусиране: 1 m до безкрайност
    Увеличение: 1:17
    Диафрагма: максимално затворена до 16
    Leica M bayonet + 6 bit комуникационен идентификатор
    Дължина 75.1 mm
    Най-голям диаметър 73 mm
    Тегло 630g

    Изцяло ръчно направен обектив. В конструкцията са използвани две асферични лещи, произведени по технология с механично отнемане и последващо полиране. Срокът за производство на такъв обектив след поръчка е между шест и осем месеца. Тежи... направо не е за вярване колко тежи... Само стъкло и метал. Максимално отворена диафрагма 0.95, при това напълно използваема, като покрива размер на сензор за 35 mm (FF). Сигурно ще е възможно да се работи с него на полутъмно... Във всички възможни технически детайли се вижда ясният стремеж на конструкторите да произведат най-добрия обектив.





    За начало няколко снимки от пристигането, очаквайте скоро сравнения и анализи... image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id
    image_larger_version_name_size_id







    За контакт във връзка с публикацията:
    Венцислав Петров (VPetrov.photography)




    Снимки:

    Фотограф Венцислав Петров


    Фотограф Събин Коларов

    Фотограф Владимир Томашевич
    VPetrov.photography

  • #2
    Данни за обектива от Leica AG.

    NoctiluxM50Asph-fiche.pdf


    Официален вносител за България за Leica: VIP Trading

    LEICA NOCTILUX 50mm F/0.95 ASPH може да бъде закупен от: ProPhotoBG
    Прикачени файлове
    VPetrov.photography

    Коментар


    • #3

      Питаха през тези шест месеца, кога ще напиша нещо повече по въпроса за "най-добрият" обектив? Разбира се става въпрос за впечатления от снимки и въобще нещо по същество. Времето изминаваше, и все по-добре си давах сметка за трудността на задачата, с която се захванах. Естествено много набързо можех да "спретна" едно "материалче" с прекрасните ми впечатления, но си дадох сметка, че то едва ли би било с нещо полезно някому. Типичният формат (както в предишните ревюта) с много снимки за илюстрация, е подходящ, защото добре показва как работи един обектив в различни условия, но точно сLeica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical също не мисля, че ще е полезен.

      Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical не е обектив с широко и многостранно приложение. Неговите качества, работят и се проявяват в особени условия, а тогава винаги възниква въпросът, кое е водещото за уникалността на снимката, условията или обектива. А повторението на такива ситуации с други обективи и сравнението е нещо почти непосилно.

      Дълго време обмислях създаване на такава тестова постановка, която би позволила търсене и намиране на онези отлики, които правят Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical легенда. Разбира се, прегледах внимателно достъпните материали, потърсих в интернет. Прочетеното и намерено може лесно да се резюмира: "Обективът е уникален и неповторим"!

      Всеки докосвал се до него, общо взето се покрива като описание и повтаря с предишните... Аз обаче търся обяснения на този феномен и дали е възможно да се опитам да дефинирам някакъв аспект от разликите и да ги опиша.

      Започвам с това, с което винаги е добро начало, а и честно с него се завършва, когато иде реч за обективи. MTF, разделителна способност и прочие числово измерими параметри...

      Писал съм преди, пак ще повторя, за мен това са параметри нямащи почти никакво отношение към образа и същината на оптиката. Дълбоката илюзия подхранвана от желанието на хората нещата да се мерят и съизмерват просто и достъпно с цифри, е лесен начин..., за сърфиране по повърхността.

      Художествената фотография не може да бъде измервана в цифри. Както впрочем и което и да е от визуалните изкуства. Стига да би могло, тези 30 000 хиляди години история на изкуството биха се събрали в наръчник с таблици и колонки, нещо като четири-значните математически таблици от училище. Но уви, едва ли някой има представа колко ръкописи, книги, лекции и дискусии са били на тези теми през историята,а продължават и сега по въпросите на визуалните изкуства. Анализът, създаването и животът сред ръкотворни образи, е до голяма степен това, което ни прави човеци и формира, определя и носи нашата собствена индивидуалност.

      Вече чувам гласовете на скептиците... Защото нали... оптиката или поне съвременната, се пресмята, изчислява, проектира и прочие. Къде в целият този сложен инженерен процес може да намери място уникалността? Имаме задание, търсени параметри, следва производство и краен продукт. Всъщност точно тук, е онзи препъни камък, по тясната пътечка към високата художествена фотография, която се отклонява от голямата и асфалтирана магистрала на фоторегистрациите...

      Че има много математика в създаването и конструкцията на оптичните инструменти е факт. Още инженер Петцвал, е открил как използвайки законите на оптиката и с помощта на математиката един обектив може да бъде проектиран много по-лесно, бързо и качествено, отколкото с принципа на проби и грешки.

      Но нека не се заблуждаваме, всичко това е така, но е валидно за основната част от конструкцията и нейните резултати. А разликата между високата художествена фотография и просто регистрацията се съдържа в наглед почти незначими дребни детайли и малки уникалности. Те често са резултат от съчетанието на отклонения от трети и по-висок порядък на оптиката съчетани с такива в условията. И не се пресмятат..., а и не е възможно.

      Конструирането на един обектив, има за приоритет основните търсени параметри, използвайки математически модел и информация за качествата на оптичните материали използвани в неговата конструкция. Същото важи за оптичните покрития и подтискане на отраженията поне в основни порядъци. Във всичко това, се търси онзи компромис, което е най-близко до исканото. Идеален продукт не може да съществува поради ограничения наложени от физиката, никой конструктор няма такава цел. Но в крайният продукт се търсят онези компромиси които са златното сечение между параметри, цена, технологичност, прогнозиран живот и прочие... Написаното дотук не важи за маркетинг отделите, те постоянно се опитват да оборят законите на физиката, засега неуспешно... :-)

      Отчитането на оптичните закони, отражения и прочие е до някакъв порядък обаче. По-нагоре става от една страна непосилно сложно, от друга, тези порядъци (нагоре), почват да стават съизмерими с възможностите за технологичен контрол върху производството, а и самата технология.

      И въобще стремежът към конструирането на един обектив с максимално коригирани аберации, довежда до стерилизация на неговите креативни възможности. Затова и често в конструкцията нарочно и съзнателно се допускат некоригирани оптични аберации с цел предоставяне на уникалност за определени условия. Това пък прави всеки обектив тясно специализиран инструмент, от който извличането на художествен резултат е сходно със свиренето на музикален инструмент.

      Въобще използването на един обектив, за мен до голяма степен може да бъде наистина оприличено на свиренето на цигулка примерно. Иска се и талант, и желание, а и работа... Някакъв звук от цигулка всеки може да изкара, също както и някакви снимки може да направи с произволен обектив - и в двата случая резултата ще си прилича...


      Връщам се на темата, ще започна с това, което не намирам никак за важно, но от друга страна е една прекрасна илюстрация за безсмислеността на техническите параметри сами по себе си.

      Обикновено MTF (modulation transfer function или честотно контрастната характеристика) на един обектив е със стремеж да е максимално близо до идеалното и с криви заглаждани като с ютия :-)

      Е, това е добра отправна точка, по-долу е MTF диаграмата на Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical и тя е определено впечатляващо зрелище за неподготвените:


      image_larger_version_name_size_id

      Изправят се диаграмите към диафрагма F5.6, но пък кой ли, би си купил Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical, за да го ползва затворен на F5.6?

      Изпреварвайки и описанията и тестовете по-нататък, държа да отбележа, че и затворен, този обектив не блести с особена разделителна способност или учудваща "острота" както обичат да се изразяват някои фотографи. Въобще ако някой започне да съди по параметрите на хартия то със сигурност цената на този обектив ще му е една от големите световните загадки. Хиляди обективи от знайни и незнайни производители с лекота "размазват" Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical като разделителна способност. Даже и максимално отворената му бленда от 0.95 не е нещо уникално има и други обективи с такъв параметър. Нищо толкова впечатляващо, невероятно.

      И така, стои въпросът: В какво се крие "секрета" на този обектив? Може ли да се види, обясни или тества под някаква форма? Естествено се натрапва отговорът, че трябва да се търси в изображенията. Но още в началото мисля ясно написах, че тези разлики са малки и много трудни за обективно изследване. Въобще и общо казано, мисля че 99% от цената на този обектив осигурява може би 2%-5% разлики, които са там някъде високо и трудно се забелязват, още по-трудно е да бъдат използвани, намерени и оценени. Имам предвид като краен резултат на оптичното изображение. Какъв е смисълът тогава? Този въпрос е винаги строго индивидуален, неговият отговор също не би могъл да е общовалиден. Много, малко или всичко за тези няколко процента разлики...? Зависи, включително и най-вече и от онзи, който гледа и възприема крайният резултат. Няколко процента могат да са незначително малко, могат и да са принципна разлика. Зависи какво търсим, как го мерим...

      Заедно с двама приятели, стигнахме до идеята да направим тестова постановка, която би позволила да направим снимки в еднакви условия и да сравним максимално обективно онези части от изображението, където би имало разликите. Разбираемо човешкият образ е най-интересен като възможности за интерпретация. Но дори едно малко мръдване или мигане ще промени повече отколкото би могла да е търсената разлика. И затова решихме да направим тестова постановка с... кукли.

      Захванахме се с работа по "лабораторната" постановка. Разбира се, куклите трябваше да са на ниво, качествени и с много детайли текстури и прочие.

      Още при конструирането на постановката, бях наясно, че до голяма степен уникалното изображение се дължи на формирането на така наречено "боке". Основният обект, който е във фокус, е по-лесен за анализ и сравнение, отколкото тези пред него и зад него. Но точно те формират средата и определят до голяма степан възприемането на основния обект, а и формират представата за пространство, дълбочина и обем.

      При конструирането на постановката разположихме куклите така, че да имаме един преден план, основен обект, заден план и фон на територията, на който има и кукли и светещи лампички, които ще послужат за анализ на формата на фоновото размазване.

      Връщайки се малко назад във времето, когато възникна идеята за теста, тя изглеждаше лесна и бърза за реализация. По-късно обаче си дадох сметка, че не е много ясно какво точно ще се търси, ако няма сравнение и то адекватно.

      И така приключението започна. "Апетитът идва с яденето", казва народната поговорка и при нас така стана. С двамата приятели се организирахме да съберем подобаваща компания на Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical. И не само от един обектив в повече, както бе планирано. Поставихме си за цел да съберем на едно място няколко обектива, които да отговарят на едно изискване, а именно да са "легендарни" и за тях да сме намерили достатъчно мнения, че осигуряват нещо различно и интересно.

      В деня на теста нещата почнаха да стават тежки в директния смисъл на думата, натрупаха се тела, обективи, осветление, фонови системи и прочие... И всичко това трябваше да се пренесе на място при куклите. Защото пък куклите модели сами по себе си са уникални и много скъпи, изискват специално отношение и прочие подходящи условия. За моя изненада, само една от куклите струва, колкото някой от обективите ни...
      Осветлението реализирахме с халогени, за да изключим проблем с CRI индекса и евентуални зависимости от него на сензорите.

      В началото, основните действащи... камери..:

      Внимание: Изображенията в тази тема са публикувани с размери 1920 пиксела (по-дългата страна). Софтуерът на форумите ще ги форматира според размера, допустим от вашия браузер. Ако желаете да разгледате снимка в нейната пълна разрешителна способност, отворете я индивидуално. (Изисква различни действия в зависимост от браузера ви.) Изображенията са съобразени с възможностите на типичен монитор, който е в състояние да визуализира sRGB цветно пространство (калибриран). Общият размер на снимките е голям и ако вашата интернет връзка не е достатъчно бърза, ще се наложи да изчакате за зареждане на всички изображения.
      .

      image_larger_version_name_size_id



      и референтният кадър с постановката

      image_larger_version_name_size_id

      image_larger_version_name_size_id

      Най-горе в ляво, е образът от Pentax 645z с обектив PENTAX HD D-FA 645 90mm F/2.8 ED AW SR MACRO.

      Само този образ е в резолюция 100%, всички останали са увеличени до неговия размер. С няколко думи общо взето, техническите спецификации отговарят на реалността. 16Mp на FUJI XT-1 са отличимо по-малко от 24Mp на Pentax K-3. Разликата е видима, може да се регистрира. При близки данни като брой пиксели FF има предимство в сравнение с APS-C. В цялата тази ситуация, съвсем разбираемо средният формат безспорно е много далеч от всичко останало.

      За сравнение, вторият най-добър резултат след средния формат беше на Canon EF 85mm f/1.2L II USM, Canon EOS 6D M3 Един монтаж на двата резултата:
      .
      Pentax 645z + PENTAX HD D-FA 645 90mm F/2.8 ED AW SR MACRO - дясно Canon EF 85mm f/1.2L II USM, Canon EOS 6D M3
      image_larger_version_name_size_id


      Левият образ от Pentax 645z + PENTAX HD D-FA 645 90mm F/2.8 ED AW SR MACRO и е увеличен с 50%, а десният е форматиран по неговия размер. Дотук нещата са ясни, лесно видими и проверими. Но все още няма нищо по въпроса за "магията" на Лайка.

      Субективната част...!

      Изучавах внимателно и детайлно образите и търсех разликите и тяхната същина. Намирам, че уникалността преди всичко се дължи на формата, вида и начина на фоновото дефокусиране или онова, което наричаме с японската дума "боке".

      Бокето на тестваните обективи се различава много повече отколкото са разликите в централния образ на фокус. Усещането за тримерност, ефирност и присъствие идва основно от начина, по който се развива кадъра извън зоната на фокус, а в нея разликите са основно, даже мога да кажа единствено в микроконтраста на съответния обектив.

      Макар и да очаквах сериозни разлики между отделните обективи, си признавам, че бях стъписан от това колко са видими. И то говорим само за подбирани "твърди" обективи и от най-висок клас.

      Ще започна с едно сравнение между всички основни участници плюс един, който е с повече от 20% еквивалентна фокусна дължина. Всички обективи са на максимално отворена бленда, без да се отчитат еквивалентни бленди и формата на камерата.

      image_larger_version_name_size_id

      image_larger_version_name_size_id

      image_larger_version_name_size_id



      От външната страна на всеки от образите са изрязани и монтирани с фотошоп как изглеждат лампичките от съответният кадър.

      Разбираемо е, различните формати и матрици ще осигуряват и различна дълбочина на пространството на фокус..., при еднакви други условия... На теория поне е така, въпросът върху който се концентрирахме е, а как е на практика?

      Оттук насетне специално и изрично подчертавам, че в тази част на статията ще показвам образите от всичките 7 + 1 тестови обектива, но никъде няма да указвам кое изображение от кой от обективите е. По две причини, първо защото се нагледах и наслушах на "капацитети" във фотографията, които фантазират и разказват какви ли не небивалици относно оптични системи, за повечето от които само са чели някъде в интернет. Е, сега ще имат възможност сами да определят кой образ на кой от обективите е. И второ, моите субективни впечатления от работата на всеки един от обективите, са подчертавам субективни и това какво ми харесва и защо, ще опиша, детайлно, но се надявам, че всеки читател ясно разбира субективността и ще преценява сам и съобразно своите изисквания, когато оценява или избира. Въпрос на вкус, визуална култура и прочие. Не случайно има толкова много системи и оптика.

      Основният критерии от който съм се водил при оценката е степента на въздействие на дефокусираното изображение. Какво разбирам под това?

      Дефокусираната част от картината не е просто размазана част от изображението. Това е нещо, което можете лесно да направите във графичен редактор, няма нужда от скъпа оптика и проблемите свързани с нея. Но между размазването и качественото "боке" има огромна разлика. Боке е японска дума, често използвана когато се говори за зоната в дефокус. Няма нито точен превод, нито еднозначно тълкование. Качественото боке, се определя по въздействието му.

      ОК, отново, къде е разликата? Аз лично смятам, че тя е на няколко стъпала, нива. Първото ниво е количеството на дефокуса, тоест отделянето на централният обект от останалите. Второто ниво е качеството на дефокуса като преходи. Качественото боке е с плавни преходи, няма резки елементи, няма "нервност" в изображението.

      И третото най-високо ниво намирам, че е в специфичното дефокусиране на конкретни елементи от изображението и различия между тяхното дефокусиране и това на други елементи. Конкретно виждам тази разлика в начина по който се дефокусират лице и очи. Особено очите.

      Разгледайте внимателно картината от по-горе. Всяко от лицата е дефокусирано по различен начин, но обърнете повече внимание на очите на куклата. Освен разликите, съпоставете количеството на дефокуса, с общото дефокусиране на даденото лице и съм сигурен ще видите разликите. Лицата са дефокусирани по съвсем различен начин, понякога много плавен, но веднъж се запазва израз, физиономия, има информация за настроение, докато в други примери се вижда ясно, че дефокуса е достатъчен като количество, но неговото качество е съвсем различно. Имаме почти механично размазване, лицето е загубило идентичност и изразност. Има и примери, където лицето започва да придобива зловещо-гротескни черти, на други пък се запазва онази благост и миловидност, която я има на самата кукла.

      По-нататък ще покажа и как се държат на т.н. еквивалентни бленди т.е. какво може да се очаква ако ще се сравняват различни формати сензори. Но започвам с една подборка на няколко от интересните обективи със сходни фокусни дължини и всичките са или на диафрагма F1.4 за APS-C или екивалентна за FF. Може със сигурност да бъде отбелязано, че макар дефокуса като количество да си прилича, като качество понятието еквивалентна диафрагма не съществува:

      image_larger_version_name_size_id

      Не всички от тестваните обективи, могат да осигурят достатъчно близка, даже не бих я нарекъл еквивалентна диафрагма, затова и отделям два от тях от другите:

      image_larger_version_name_size_id

      Дотук да обобщя: Един от основните въздействащи елементи включително и когато е в зоната на дефокус са очите и начинът им да дефокусиране!

      Понятието еквивалентна диафрагма е синтетично и на практика не може да се прилага очаквайки визуално еднакви изображения. Всеки обектив визуализира средата по различен начин, който не може механично да бъде съпоставян между отделните формати сензори и фокусни разстояния, макар и понякога на пръв поглед да са сходни и близки.

      Качеството на дефокуса (бокето) няма общо с неговото количество... Дори количеството не може да бъде "механично" измервано според това колко е максимално отворената диафрагма.

      Има едно понятие мерено в цифри - "относителен отвор", което се получава като се раздели фокусното разстояние на един обектив на неговата максимално отворена диафрагма. Счита се, че този параметър, колкото е по-голям толкова по-голям е ефектът на дефокус, респективно зоната на максимална рязкост е по-малка. Мога да кажа, че за съжаление, макар и да дава някаква принципна представа за очакваното, и този параметър не е в състояние да бъде реално използваем. Единственото, за което помага, е, всеки обектив да бъде поставен в определени условия и да бъде реално сравнен и резултатите съпоставени с търсените, в зависимост от планираните задачи.

      И не бива да се забравя, че всеки обектив е инструмент, който до голяма степен е само още един начин фотографа да намери онова, което търси и иска да покаже, но една оптика никога не може да е решение за творчески проблеми.

      Всичко дотук са едни начални впечатления, които ще използвам за база относно бъдещи анализи и най-вече проекти, в които качествата на един обектив ще са на място.

      Сега е времето и да напиша какво мисля относно обективите, които видях как работят и най-вече съпоставянето помежду им.

      Разбира се, ще пиша само за онези, които ме впечатлиха и намирам за полезни относно мои бъдещи проекти. Не харесвам класациите, винаги е трудно да се съпоставят круши с ябълки, но по-горе заявих, че пиша само от моя субективна гледна точка и съобразно моите намерения и визия.


      И така, на първо място като обща визия поставям две оптични системи:

      Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical

      Поставям този обектив на това място поради уникалния му специфичен характер най-вече. Не блести с както мнозина обичат да се изразяват "острота", даже напротив, неговият звезден блясък е специфичната му мекота и "внимание" към детайла. Освен възпроизвеждането на очите, които дори в дефокус са изразителни и живи по своему, обектива, дава обем и триизмерност в детайли като коса, гънки на платовете, сложни текстури. Онзи, който търси безкомпромисен фокус и контраст няма да го намери дори в центъра на зоната на фокус, дори при затворена диафрагма. Силата му е в цялостното изображение, необходима е крачка назад и спокоен поглед, за да бъдат оценени общата хармоничност и масленост на цветове и детайли. Обектив за художествена фотография и за образи с атмосфера.

      PENTAX HD D-FA 645 90mm F/2.8 ED AW SR MACRO

      Трудно е да се сложи равенство между предишния фаворит и друг обектив и засега единственият, който мога да поставя тук много странно, но точно 90мм за 645z. Разбира се, голяма помощ за покачването на този пиедестал изиграва камерата и формата на сензора. Разделя мястото с Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical, защото макар да няма онзи специфичен маслен рисунък и да е малко по-твърд, вероятно (всъщност съвсем сигурно) и поради добавката "макро" в името си този обектив осигурява несравнимо качество и възможност за реализация на различни проекти. Ако Ноктилукса е обектив за "душата" и работи, които са за ценители, тук имаме близки изобразителни възможности, бих ги определил като една позиция встрани от маслената живопис, нещо като съвременна акрилна боя. По-малко Рембранд, повече Ван Гог. Но пиксели, детайл, контраст и разделителна способност каквато няма с какво да бъде сравнена дори. И всичко това лесно управляемо, с консистентно качество и леко за контрол. Знаете, всеки свръхсветлосилен обектив, е в областта на отворените диафрагми специфичен, докачлив и претенциозен. Тук нямаме никакво "своенравие". Още на 2.8 обектива се намира в стабилни параметри, още на тази диафрагма е напълно използваем за печат с огромни размери, никакви трудности или специфичности. Пространството на фокус се управлява с диафрагмата лесно и прогнозируемо, промените са стъпалообразни, точно с колкото и както се очаква. Размера има значение и големината на сензора (разбира се и съпътстващата я промяна във фокусните дължини на оптиката при еквивалентни условия) в тези случаи е силата на средно форматната камера. Диафрагмата става средство за управление на бокето и пространството на фокус, без да се безпокоим за нужда от затварянето и да получим достатъчно рязкост и детайл. Тях винаги си ги има предостатъчно и в наличност. Системата е определено ориентирана към професионална работа, осигурява консистентност, управляемост и повтаряемост на резултатите с малка зависимост от специфични условия.


      Второто място също се дели между две марки. Тук са онези обективи, които не мога да застанат на равна нога с предните позиции, но са единствените, които могат за някои условия и проекти да осигурят образ близък до предните позиции. Очаквах тази втора позиция да е по-гъсто населена, но за мое голямо учудване, редица "култови" обективи нямат никакви шансове дори по някой от критериите ми тук. И така:

      Pentax SMC DA* 55mm f/1.4 SDM

      Писал съм преди за този обектив, познавам го добре, бях сигурен в доброто му класиране, но едва когато застана "рамо до рамо" до знаменитите си събратя мога да кажа спокойно, че го оцених в пълна степен. Много далеч като цена от тях, обектива има може би 90% от атмосферата и 95% от маслената живопис на Ноктилукса. Същевременно, при затворена диафрагма започва да осигурява разделителна способност присъща на други формати. Управляем, но с много познаване на "подводните камъни". Изобразяването на очи в дефокус е отлично, запазват се отблясъци и специфична прозрачност, въобще предава се израз, не просто маркиране на лице.

      FUJINON XF56mm F1.2 R

      Обектив, в който има по-малко от всичко съчетано с много качество. Очите успява да предаде примерно 80% от това, което успява Ноктилукса, няма ги малките "закачливи" отблясъчета. Но го прави добре контролирано и успешно в цялата област на дефокус. Важно е, че успява да открои лицата с тяхното изражение, без дефокуса да ги обезличи. Големият проблем на отпадналите обективи е именно обезличаването на лицата в дефокус. Ако погледнете пак по-горе, ще видите лица, които в зоната на дефокус, започват да приличат на комикс на ужасите. При този обектив, се запазва същината и излъчването на едно лице, без да се схематизира прекалено. Изненадата за мен е версията APD на същия обектив, която също бе включена в тестовете. Промяната спрямо стандартният XF F1.2R е само в количественото увеличаване на дефокуса за сметка на неговото качество..

      Трето място:

      PETZVAL 85mm F/2.2 - Nikon. Всъщност не знам дали въобще може този обектив да е в някаква класация. Той е сам за себе си, поставям го на трето място поради твърде специфичният му характер и визия, които нямат аналог. Но и отбелязвам, че обективът е с много тесно приложение, в определени проекти и не може да бъде избор за работен инструмент.

      Уточних, че ще пиша само за обективи, които са ме впечатлили по някакъв начин. Останалите обективи дори онези, за които са писани "легенди" аз не намирам за нещо особено или им намирам приложение в мои проекти, затова и няма да пиша нищо за тях.


      И накрая една и съща композиция с два портретни обектива, с около 20% разлика във фокусната дължина. Надявам се отличен пример, как в добрия смисъл на думата, два образа могат да са и близки и много различни и всеки да е по своему прекрасен... И наблягам на това, че голяма част от разликите не се дължат на фокусната дължина, а на други фактори...

      image_larger_version_name_size_id

      image_larger_version_name_size_id


      И накрая има ли оправдание високата цена на Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical и в какво? Зависи! Зависи от това дали ще може да я види и усети някой тази разлика. Дали тази разлика ще донесе удовлетворение и естетическо наслаждение. Човек слушал цял живот чалга едва ли би намерил наслада в разликата между цигулка от магазина и Страдивари нали? Още по-трудно е тези разлики да бъдат впрегнати и показани в някаква естетическа концепция...

      Съвсем наскоро мой колега даде като, че ли най-доброто определение за малките разлики. Защото разликата между Leica Noctilux-M 50mm f/0.95 Aspherical и просто обектив с тази светлосила не е голяма, малка е. Всъщност между всички тези обективи, които тук обсъждам, разликите ако ги мерим количествено наистина са малки. Сигурен съм и че много хора въобще не биха им обърнали внимание. Но да се върна на определението на моя колега за малките разлики... "Между шимпанзето и човека генетичните разлики също са много малки, направо нищожни в сравнение с приликите..."

      Темата е отворена, едва ли някога ще бъде приключена...



      За контакт във връзка с публикацията:
      Венцислав Петров (VPetrov.photography)




      Снимки:

      Фотограф Венцислав Петров


      Фотограф Събин Коларов

      Фотограф Владимир Томашевич
      VPetrov.photography

      Коментар

      Зареждам...
      X