Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

Свий
X
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…

    07-11-2013, 08:53
    Малко теория, известна практика, или как и защо избрах бинокли Pentax…





    Част 1. Оптика, материали, технология, конструкция и въобще малко теория, без която не може…


    История, или времето преди биноклите…


    Преди време писах за фенери и други средства за осветление. Започнах с това, че животът на Земята е пулсирал с редуването на ден и нощ. Човекът - единственото живо същество, умеещо да използва разума си, за да заобикаля ограниченията на обкръжаващия го свят, е открил и започнал да използва и усъвършенства средствата за осветление. Някога, някой ден, някому е хрумнало да направи факла и веднага е разбрал какво преимущество му дава тя през нощта. Факлата и огънят са му дали възможност да господства и бъде сила в тъмнината. С изгрева на слънцето и първите слънчевите лъчи сенките се изтеглят, а с тях и силата, което носи изкуственото осветление. И може би някой ловец, там някъде, в отдавна забравените хилядолетия, докато е дебнел за дивеч и врагове, е мечтаел да има подобна сила и през деня… Да вижда по-далеч и по-ясно от другите хора и животни. Да бъде господар и в светлината… Но едва ли си е представял колко много поколения и години ще изминат, преди тази мечта да стане реалност.

    Всъщност и до днес не е ясно кой е изобретил първия далекоглед/телескоп. Случило се е някъде в началото на 17 век, най-вероятно в Холандия. Неизвестен майстор на очила сложил две лещи една пред друга и с изненада видял, че образите на далечните предмети стават по-големи и близки. Не сме сигурни кой е бил той, но знаем кой е първият човек, използвал тази конструкция и постигнал сериозни научни резултати с нея. Галилео Галилей открива нова ера в наблюдението на небесните тела с помощта на оптични инструменти.

    После историята на оптиката забързано се сгъстява и благодарение на нея човеците откриват и виждат неизмеримо количество нови неща - някои далечни, други близки, но микроскопични. Цели нови светове се откриват един след друг. А човекът, сетил се да сложи две еднакви зрителни тръби една до друга и да ги използва за наблюдение с двете очи едновременно, е пак холандец, на име Ханс. Оттогава човекът е получил възможността да вижда надалеч и много по-добре, отколкото което и да е друго живо същество… А когато нещо дава сериозно предимство, то е ясно и кой пръв ще го използва и развива професионално. Биноклите веднага биват оценени и стават неизменен атрибут на воините; така е и до днес. Постепенно оптичните прибори за наблюдение стават все по-достъпни и напускат строго професионалните сфери на учени и военни. Днес са много разпространени. Ще ги срещнете в ръцете на професионалисти и любители с какви ли не професии, а дори и в ръцете на достолепни госпожи в театъра и операта. Но макар хилядите разновидности да се наричат с общото име бинокъл, в много случаи те са безкрайно различни като предназначение, конструкция и възможности.

    Телескопът на Галилео, или конструкцията, от която започва всичко:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(1).jpg
Прегледи:1
Размер:11.3 КБ
ID:3021




    Ще се опитам да опиша процеса на четене, проби, анализи и тестове, през които преминах, за да се ориентирам в огромното разнообразие от модели, фирми и конструкции и да намеря това, което най-добре да служи за моите цели. Не помня кога съм гледал за първи път през бинокъл. Но ми трябваше време, за да разбера, че почти нищо не разбирам от бинокли, а се оказа, че знанието е важно за успешното им използване. В началото бе четенето… И понеже вече съм вървял по този път по други поводи, видях една липса, част от която се надявам да запълня. Освен сухата теория от достъпните източници, другата алтернатива за повече информация са рекламните проспекти. За съжаление и двете не са особено полезни за човек, който е решил да си избере прибор, без да отделя месеци за четене или да вярва на почти нищо незначещи рекламни фрази, чиято липса на съдържание в повечето случаи ще прозре едва след покупката… Разбира се, съвсем без теория няма да стане, но ще се опитам ясно и без сложни термини да представя основните елементи и принципи на работа на биноклите.

    Всеки бинокъл всъщност представлява две еднакви зрителни тръби, свързани в общ корпус. Първите зрителни тръби са били с много просто устройство, съставено от две или три лещи и корпус: Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(2).jpg
Прегледи:1
Размер:12.5 КБ
ID:3022
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(3).jpg
Прегледи:1
Размер:13.0 КБ
ID:3023





    Предната, голяма леща е обективът, а единичната или двойна леща отзад, която се намира пред окото, се нарича окуляр. Такъв телескоп всеки може и сам да си направи. Ако двете тръби се закрепят заедно, една до друга, получаваме бинокъл. Направата на такъв бинокъл ще бъде интересно начинание, сигурен съм. Но не очаквам всеки, който има нужда от оптичен уред, да си го направи сам. Твърде вероятно е също така производителите на бинокли да продължат да ги произвеждат и продават, без особен риск да бъдат изместени от домашно сглобените инструменти. Не е достатъчна представата за стоежа на атомната бомба, за да бъде направена, макар да е не особено сложна като идея. Разбира се, желаещи и за това не липсват, но срещат известни трудности с детайлите и технологиите... Почти същото е при биноклите. А защо Галилей да може, че и в историята да се е записал, а днешните домашни майстори не? Зрителната тръба, във вида от схемата от по-горе, е, разбира се, оптичен уред, който „приближава“, но има известни недостатъци. Първият вариант (схемата по-горе) осигурява много малък зрителен ъгъл и е крайно неудобен за насочване и наблюдение. Вторият обръща образа с „краката нагоре“. Това на Галилео не му е пречело, все пак луните на Юпитер нямат "горе" и "долу", но пък съгласете се, за наблюдения на земни обекти е леко затруднително. Да, можем с добавянето на още оптични елементи (лещи) по пътя да „обърнем“ изображението, но остава проблемът с дългото фокусно разстояние, а този проблем имат и двете конструкции... Представете си да ходите внимателно с бинокъл, окачен на шията, защото, ако се затичате, колената ви започват да се удрят в обектива... :-)

    Конструкция и технология в съвременните бинокли

    Проблемът с тичането и колената намира своето решение с добавянето на един изключително важен елемент - призмите. Те са „елегантното“ решение на два основни въпроса: „удължаването“ на пътя на светлинния сноп, за да може фокусът на обектива да попадне, където е необходимо, в рамките на малък по размер корпус, и при това изображението да бъде изправено, т.е. с „главата“ нагоре. Призмата се изработва от оптически прозрачен материал и има няколко повърхности. В зависимост от ъгъла, под който попада светлинният сноп върху всяка от нейните повърхности, той или се пречупва и преминава, или се отразява. За качеството на една призма от определящо значение са както материалът, така и точността при обработката на отделните ѝ повърхности. Светлината изминава достатъчно дълъг път в материала на призмите и тяхното качество пряко се отразява на работата на всеки оптичен уред. Сигурно вече сте отбелязали, че идеята за домашно производство започва да се става все по-далечна, а сме едва в началото на технологиите, използвани в един съвременен оптичен уред. Биноклите са два основни типа: с т.нар. „поро призми“ или с „покривни/триъгълни призми“. Има много други разновидности, но това са двата основни вида и е достатъчно да знаем най-важното за тях и да ги различаваме. Натиснете снимката за да я уголемите

Име:image_2800.jpg
Прегледи:1
Размер:29.3 КБ
ID:3024



    Както се вижда, още на пръв поглед можем да определим, само по формата на корпуса, с какви призми е един бинокъл. Въпросът е какво ни говори това? Биноклите с покривни/триъгълни призми са технологично по-сложни и за едни и същи резултати струват приблизително два пъти повече от еквивалента им с поро призми. А защо в такъв случай въобще се произвеждат? При това, предполагам, сте обърнали внимание на факта, че на практика в момента почти няма бинокъл от най-висок клас с поропризми? Очебийното преимущество е размерът и формата. Каквото и да си говорим, „привързаността“ ни към нашия бинокъл е правопропорционална на удобството при неговото носене. И най-добрият бинокъл, ако стои в къщи, не е от особена полза, когато го няма там, където и когато ни е нужен. Положителните емоции от носенето и използването на един малък и удобен бинокъл на тежки терени и преходи ще заличат лошите спомени от размера на купчинката банкноти, които сте платили за него. Разбира се, съвсем идеални неща в нашия свят няма. Макар и много по-компактен като размер, бинокълът с покривни призми не е по-лек. Средно претеглено, еквивалентните като възможности модели с поро и покривни призми имат приблизително еднакво тегло. Да подчертая: макар теглото да е близко и разликата в размерите на двата типа бинокли да не е в пъти, удобството при носене на биноклите с покривни/триъгълни призми е много по-голямо. Дилемата поро или покривни/триъгълни призми е може би най-дискутираният въпрос около биноклите, при това с основание. И двата типа, освен размерите и удобството за носене, имат и други сериозни предимства и недостатъци. Поро призмите имат едно очебийно предимство: по-широката зрителна база. Когато обективите са по-раздалечени помежду си, виждаме със засилена обемност/стереоскопичност. Гледани с двете очи едновременно, образите са много "по-пластични“ и информативни. Същевременно значението и ефектът от разширяването на зрителната база намаляват с отдалечаването на наблюдаваните обекти. Разбира се, това важи за уредите със стандартно разположени поро призми. Съществува и обратният вариант: т.нар. обърнати поро-призми, при които обективите са събрани към центъра, а окулярите са най-външната част. Те се прилагат за много компактни, малки и обикновено евтини бинокли. Естествено, при този вариант обемността на изображението е пропорционално намалена, дори в сравнение с покривните/триъгълни призми. Има и още добри новини за поро призмите: ако се върнем на схемата от по-горе, ще видите, че броят на отраженията в призмите при поро вариант е по-малък, а също и пътят, който изминава светлината вътре в призмата. Което логично води до по-малки загуби. Всяко отражение и всеки милиметър светлинен път вземат своето. Освен това, при покривните/триъгълни призми отраженията не са симетрични и са възможни фазови отмествания. Твърде е сложна теорията, обясняваща ефекта, но последиците са намаляване на контраста, цветността и резкостта в отделни петна от изображението. Проблемът е решим със специални покрития на покривните/триъгълни призми, които имат различни търговски имена, но правят едно и също: т.нар. фазова корекция. Допълнително при покривните/триъгълни призми една от страните е отражаваща, но при ъгъл, при който ефектът на пълното вътрешно отражение не работи, а това изисква специално покритие, намаляващо загубите. Разбираемо, тук технологията отново може да реши добре проблема, но както винаги, цената е правопропорционална на резултата. При евтините решения се използват алуминиеви покрития, а при скъпите модели - специални покрития на основата на сребро. По-евтините решения не осигуряват равномерност в отражателната способност при различна дължина на вълната. Едно отлично решение са диелектрично нанесените покрития, които са много ефективни и намаляват светлинните загуби до под 1 %... но и тук има проблем - отново с цената... Сравнено с възможните загуби, достигащи до 10 % при нискокачествено покритие, нещата отново са на везните. Качеството тежи и изисква множество леки банкноти, с които да се уравновеси...

    Връщам се към началото на абзаца и дилемата поро или покривни/триъгълни призми и обръщам внимание, че при еднакви други условия вторите винаги изискват 1,5 - 2 пъти повече средства за постигане на същите параметри. Накратко казано, удобството струва, колкото струва... За да не бъде прекалено замъглена картината от финикийските знаци, добавям и още едно предимство на покривните/триъгълни призми, което никак не е без значение, ако ще носите бинокъла със себе си. Механично те са много по-стабилни като конструкция и по-устойчиви на вибрации и сътресения. Поро-призмите се закрепват с притискащи пластинки или се лепят, но и в двата варианта едно сътресение може да предизвика отместването им от оптичната ос, което, дори да е минимално, прави бинокъла негоден за употреба. Юстирането на оптични уреди като биноклите е сложно и възникването на този проблем може да доведе до разходи, близки до цената му. Разбира се, с оптиката винаги трябва внимание и избягване на каквито и да било механични, топлинни и прочие натоварвания. Но при еднакви други условия биноклите с покривни/триъгълни призми са по-устойчиви на механично натоварване, както и на топлинни въздействия. Имат по-голяма дълговечност на юстировката и запазване на параметрите във времето. За наблюдения от балкона всичко това няма особено голямо значение, но бинокъл, който ще ви съпътства на дълги пътешествия, в лодка, автомобил и т.н., вероятно заслужава по-голямата инвестиция за покривни/триъгълни призми. Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(5).jpg
Прегледи:1
Размер:35.8 КБ
ID:3025
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(6).jpg
Прегледи:1
Размер:39.2 КБ
ID:3026





    Време е да обърна внимание и на други важни елементи, определящи качеството на един бинокъл. Покрай биноклите, както обичайно, битуват разни митове и легенди, някои от тях особено устойчиви във времето. Обикновено един от първите въпроси за даден бинокъл е дали е „стъклен“ или "пластмасов". Той винаги се задава с презумпцията, че ако оптичните елементи са от стъкло, уредът е качествен, за разлика от „пластмасовите“... Е, това е солиден аргумент, но за масата в кръчмата; като средство за преценка няма да донесе много полза. На практика почти всички бинокли са със стъклени оптични елементи (с уговорката, че тук няма да разглеждам детски играчки и възможните им реализации). Едно време златото се е проверявало със зъби, а днес някои хора, по аналогия, пробват "как е" оптичният уред с почукване и драскане. Методът не става: колкото и да го чукате, теглите, драскате или дори да му сдъвчете обектива, това няма да ви помогне да определите неговите параметри. Без да съм правил сериозно проучване, едва ли качественият и посредственият бинокъл могат да бъдат различени на вкус или с нокът... но пък ако искате да ги повредите - да, това е начинът... Е, щом всички или почти всички са стъклени, каква е разликата...? На първо място да почнем със „стъклото“. От стъкло се правят прозорци, бутилки за уиски, а също и оптични елементи и много други неща. Дъното на почти всяка бутилка се явява оптичен елемент, т.е. някаква леща. Факт, който се доказва от много горски пожари, предизвикани от захвърлени бутилки, които концентрират слънчевите лъчи и запалват суха трева или мъх. Пожарникарите никак не харесват това проявление на бутилките като оптични елементи. Значи ли този факт, че можем да си изберем две бутилки, да им изрежем дъната и да си направим телескоп? От бутилките, които съм виждал, едва ли. И причината е не само в непрецизните форми, а и в самото стъкло, по-точно в неговия състав. Защото оптичното стъкло е нещо много различно от стъклото, което сме свикнали да виждаме около себе си. Толкова е различно, че производителите на качествено оптично стъкло в света се броят на пръсти. Ето я основната разлика между качествения и посредствения бинокъл: качеството на стъклото, броят на дефектите в него на единица обем, прозрачността, коефициентът на пречупване и пр. За съжаление на пипане и вкус няма как да определите всичко това. А и оттук насетне трябва да бъдат взети предвид още много фактори, за да се получи качествен оптичен елемент/група. Защо група? Макар на схемата по-горе телескопът да е направен само от три лещи, то в реалността това е недостатъчно.

    Ето една схема на съвременен оптичен уред отвътре, от която се вижда и колко броя отделни елементи са групирани в него:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(7).jpg
Прегледи:1
Размер:71.9 КБ
ID:3027



    Всичко това не служи за забавление на конструкторския отдел по оптика или за затрудняване на автора на този материал и неговите читатели. Идеята е, че отделният оптичен елемент има много несъвършенства. Колкото и качествено да е направена една леща, дори само това, че е от един хомогенен материал, вече е проблем. Ще се опитам да обясня защо. Лещата трябва да пропуска и пречупва светлината, която идва към нея, и да я фокусира зад нея. Моля, погледнете схемата:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(8).jpg
Прегледи:2
Размер:44.2 КБ
ID:3028


    А това свойство на лещата се дължи на формата ѝ, която от своя страна можем да оприличим на поредица от призми, разположени една върху друга.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(9).jpg
Прегледи:1
Размер:85.4 КБ
ID:3029
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(10).jpg
Прегледи:1
Размер:109.3 КБ
ID:3030


    Едно ясно проявление на призмата, което всички са виждали, е небесната дъга. Тя е красива, но за конструкторите на бинокли е проявление на кошмар. Никой не иска, гледайки през бинокъла си, да вижда отделните малки елементи на изображението, нарисувани с разноцветни дъги, освен може би някой художник-авангардист. Проблемът идва от това, че всеки оптичен елемент пречупва различните дължини на вълната с различен ъгъл. Т.е. червеното, зеленото, синьото и т.н. се пречупват с малко по-различен ъгъл и като краен ефект една бяла точка се проектира като малка разноцветна линийка. За борба с този ефект една леща се заменя с комплект елементи, при това, за да се получи максимално добър ефект, отделните елементи в оптичната група се правят от стъкло с различен състав. И така, освен че оптичните елементи са от стъкло, много е важно какво е стъклото, както и колко различни и какъв вид оптични стъкла са използвани. Разбира се, тук за огромно съжаление отново опираме до трудното производство на качествено стъкло и като краен резултат неговата цена. Имайте предвид, че има видове стъкло, които сами по себе си са толкова скъпи, че само заради тяхната употреба един бинокъл може да струва с над 30% повече от еквивалента си. Качествата на използваното оптично стъкло са от особено значение при изработката на призмите: там светлината изминава най-дълъг път и претърпява многократно отражение. В рекламните проспекти обикновено се подчертава, ако призмите са тип BAK-4, а не BAK-7. Вторите се използват в по-нисък клас бинокли, а от картинката по-долу се вижда и как можете да определите вида на призмата на външен вид. При изработката на двата вида призми се използва стъкло с различен коефициент на пречупване. Но винаги имайте едно на ум, че каквото и да пише, много от некоректните производители злоупотребяват с тези наименования, а и две призми, макар и с едно и също означение, могат да имат различни качества в зависимост от технологията и прецизността на изработка и качествата на конкретното стъкло.
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(11).jpg
Прегледи:1
Размер:80.2 КБ
ID:3031


    Но и най-качествените стъкла и комбинации, за съжаление, не са достатъчни, за да ни гарантират перфектен резултат. Има още няколко стъпки, които са важни за постигането на качествено изображение. Една от тях е т.нар. „просветляване“ на свободните оптични повърхности. То представлява тънък слой, нанесен върху отделните повърхности, който намалява до минимум вътрешните отражения и има коефициент на пречупване, по-малък от този на стъклото. Без този слой вътрешните отражения могат да доведат до загуби на светлина до 10 %, при това от многократните отражения се появяват и светлинни бликове в определени части на изображението, които рязко намаляват неговото качество. Написах слой, но при качествените бинокли това покритие се състои от поредица от прозрачни слоеве, които се допълват и комбинацията от тях постига максимален резултат. Трябва да отбележа, че разликата между качественото и произволното покритие е като между Галилеевия телескоп и съвременния оптичен прибор. Представете си покритие, нанасяно по механичен способ, чрез капване на капка върху въртяща се леща... т.е. нещо като боядисване на грънци, и многослойно покритие, нанасяно във вакуум чрез сложна технология на изпарение. Вече уточних, че хубавите работи струват скъпо, затова и внимавайте какво точно е покритието, с което идва избраният от вас бинокъл. Качественото просветляване също така осигурява и минимална промяна в цветовете и гарантира тяхната вярност.

    Веднага отварям скоба: има бинокли, през които, ако погледнете, няма как да не отбележите, че преобладават жълтите цветове. Това не е непременно дефект. По-скоро е търсен ефект, резултат от поредица съвпадения. Такива са някои от старите военни бинокли. Стъклото, използвано в тях, е с повишена устойчивост на радиация. Важно е да се знае, че обикновеното оптично стъкло потъмнява под въздействието на силни радиационни източници - явно неприемливо за конкретни приложения. „Орязването“ на светлинния спектър в областта, в която човешкото око не е най-чувствително, за сметка на спектъра с максимално въздействие, според специалисти, позволява различаването на обекти в сложни условия като здрач, прах, мъгла и пр. Както вече сте се досетили, за военните е много по-важно да различат силуета на танк или пълзящ човек, отколкото да забележат, да речем, разликата в цвета на оперението на рядък екземпляр сова...

    Втората и много важна стъпка, важна за крайния резултат, са оптичните елементи, в които участват лещи с по-специална форма, компенсираща изкривяванията по краищата на изображението. Наричат се асферични, т.е. различни от част от сфера, каквато е стандартната леща. Правят се технологично по-трудно и разбираемо са по-скъпи. Ето как изглеждат:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(12).jpg
Прегледи:1
Размер:65.5 КБ
ID:3032


    Бинокли с еднакви заявени характеристики, но различаващи се по вид на покритието и наличието на асферични лещи, е възможно да имат разлика в цената почти два пъти.
    Друга важна характеристика на биноклите е тяхната влаго- и прахозащитеност. Няма значение колко добре възнамерявате да съхранявате своя оптичен прибор. Дори пренасянето му от студено в топло помещение може да доведе до кондензация на водни пари върху оптичните елементи вътре с разнообразни, но за съжаление все лоши последици. Хората и биноклите имат един общ, изключително мощен и коварен враг: гъбичките. Те имат склонност да живеят на места, където не би ни хрумнало, например вътре в бинокъла. Случва се дори покритието на лещите да се превърне в среда за развитие на гъбички. Ако не се вземат мерки, прогнозите са лоши, а мерките, за съжаление, са трудни и скъпи. Затова и борбата за максимална херметичност на оптичните прибори се води почти от времето на тяхното създаване. Съвсем не случайно военните бинокли от близкото минало се характеризираха с липсата на осев винт за настройване на фокуса, за сметка на двата отделно въртящи се окуляра. Така много по-лесно се постига херметизация с наличните по онова време технологични решения, макар че префокусирането е по-неудобно. Когато избирате, не забравяйте, че един херметичен бинокъл, пълен с азот, ще бъде много по-дълговечен и ще издържи много повече, отколкото същият без херметизация.
    Към поредицата не толкова важни, но значително допринасящи за удобството при използване на оптичния прибор фактори спада изнесената позиция за положение на окото, примерно в границите 15-25 мм. Това позволява бинокълът да бъде използван, без да се свалят очилата, било то тактически или коригиращи зрението. При използване без очила се отвиват механични удължители към окуляра, служещи за удобство при позиционирането на очите и допълнително предпазващи от силна странична светлина. Механичната изработка на тялото и движещите се елементи на бинокъла също са от голямо значение. И макар да не влияят върху образа, корпусът, използваните материали и технологията на изработка правят един бинокъл дългосрочна или краткосрочна инвестиция.

    Увеличение и въобще какво значат означенията върху корпуса

    И след толкова писане, да обърна внимание, че все още не е станало въпрос за най-важното качество на един бинокъл: неговото увеличение. Грубо казано, увеличението е означението, което показва колко пъти ще се "приближи" наблюдаваният обект до нас, когато гледаме през бинокъла. Увеличението е и основното число в обозначението на един бинокъл, второто е диаметърът на обектива му. Двата параметъра са много свързани помежду си, затова винаги се пишат заедно, като например 8х40, където 8 е увеличението, а 40 е диаметърът на обектива в милиметри. Понякога върху биноклите производителят отбелязва и широкоъгълността на прибора, като параметърът се дава в градуси, или видим диаметър в метри, на разстояние километър. Увеличението е параметър, с който много се спекулира, но основата на проблема е до голяма степен неразбирането на неговото значение и последствия. Разбираемо е: в повечето случаи всеки от нас би желал да има възможно най-голямото увеличение, за да разгледа обекта най-добре. Но има редица свързани ограничения, които изискват добра преценка за това, кое увеличение всъщност е най-подходящото за определена ситуация. Нека да си представим хипотетичен обект, разположен достатъчно далеч от нас - да речем, голям исторически паметник със сравнително дребен надпис. Първата мисъл е, че колкото по-голямо е увеличението на бинокъла, толкова по-добре ще можем да разгледаме и прочетем надписа, но практиката много бързо опровергава това схващане.

    Изпреварвайки другите обяснения, веднага ще вметна, че използването на бинокли с т. нар. zoom функция, т.е. променливо увеличение, не е решение. По-горе писах за трудностите по организиране на достатъчно надеждна механична система за фокусиране, както и колко е важно двете части на бинокъла да бъдат максимално еднакви, за да може зрителният ни апарат да наблюдава комфортно. Добавянето на още оптични елементи, които механично трябва да се донастройват, при това еднакво в двете тръби, прави задачата общо-взето невъзможна или поне толкова трудна, че не си заслужава усилията, ако искаме качествен резултат. Затова, при особено голяма нужда от променливо увеличение, решението е монокъл - за бинокли то поне засега не е удачна опция. Да се върнем на увеличението и нашия хипотетичен исторически паметник, който искаме да разгледаме. Ако смените няколко бинокъла, ще установите, че успешното разчитане на текста не е непременно свързано с увеличението, което предлагат отделните уреди. С голяма вероятност, това, което е на практика нечетимо с 12х25, ще бъде прочетено без никакви проблеми с 7х50. При това причините са няколко. Едната е разделителната способност на двата уреда, другата е възможността да държите бинокъла в ръце, без изображението да „подскача“ много. Способността да държим достатъчно добре един бинокъл в ръка, без това да пречи на наблюденията, е пряко свързана с неговото увеличение и физиологичното състояние на наблюдателя в момента. Неслучайно за полева работа винаги се избират увеличения до 8х. Взема се предвид възможността точно по време на наблюдението да сте изморени. Всяко физическо натоварване преди момента на наблюдение се отразява върху способността да държите уреда, без ръцете ви да треперят много. Затова, разглеждайки на спокойствие биноклите, винаги имайте предвид, че не във всеки момент ще бъдете толкова спокойни и уверени.

    Тук отварям скоба за един специфичен клас наблюдателни бинокли: тези със стабилизация на изображението. Като идея те са перфектното решение, осигуряват стабилност, което позволява работното увеличение да бъде много по-голямо от обичайното за същите условия. За съжаление, всичко има цена, получената по този начин стабилизация - също. Като оставим настрана цената в прекия смисъл, тези оптични уреди са по-тежки, обемисти и подходящи преди всичко за използване, когато сте с транспортно средство. Въздействието на механичните средства за стабилизация пречи и за постигане на високи оптични параметри. Затова и този клас бинокли обикновено се позиционират за дневни наблюдения, в добри условия и висока осветеност. Всичко това се отнася до бинокли, предназначени за използване от ръка и без електрическа връзка с външен източник. Специализираните уреди за армията и полицията, които имат други цели, задачи и цени, не са предмет на тази статия .

    Много са факторите, които имат отношение към успеха на едно наблюдение. Важно е да се определи дали бинокълът ще се използва от ръка или статив. При наблюдение от ръка максималното приложимо увеличение е приблизително 12х. Важно е също така в какви най-често срещани ситуации ще го използвате. Ако да речем, се возите с автомобил и понякога се налага да погледнете, след като сте спрели, тогава можете да се ориентирате към увеличения до 12х. Но ако се очаква да правите пешеходни преходи, като носите бинокъла и гледате през него, когато се наложи, дори да не сте в спокойно състояние и отпочинали, максималното приложимо увеличение е до 8х. Не случайно в армиите типичният „командирски“ бинокъл е с увеличение 8х. Ако говорим за употреба в морски условия, на борда на плавателен съд или за лов, то максималното увеличение е 7х, което де факто е и стандарт за борден бинокъл при работа от ръка. По-горе писах, че увеличението и размерът на обектива са много свързани. Причината е, че размерът на изходния лъч, проекцията на изображението от окуляра, е приблизително равен на резултата от разделянето, на размера на обектива към увеличението. Т.е. при бинокъл 8х30 изходният лъч/сноп е ~3.75 mm, а в същото време при бинокъл 7х50 той е ~7mm. Защо размерът на изходния лъч/сноп (на илюстрацията) има значение и какво е то?

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(13).jpg
Прегледи:2
Размер:44.2 КБ
ID:3033


    Човешкото око възприема образите, които се проектират върху ретината на окото. Ирисът на очите се свива и разширява в зависимост от количеството светлина, която попада върху ретината, със задачата да го регулира. И така, ако наблюдаваме един много добре осветен обект, се очаква и ирисът да бъде максимално свит. В слънчев ден можем да наблюдаваме ярко осветен обект и с бинокъл, чийто изходен лъч не е особено голям. Т.е. можем да си позволим дори съотношение 12х25, да речем, което има приблизителен размер на изходния лъч 2 мм, защото ирисът в такива условия е максимално свит и проекцията на образа с размер 2 мм е достатъчна, за да го покрие. Нека сега да си представим същата ситуация, но привечер, при залез слънце. Сенките са много, осветлението вече слабо, а за да можем да различим подробности, ни трябва добра видимост в условия на ниска осветеност. Тогава с нашия бинокъл 12х25 в общия случая можем евентуално да различим само силуети без никакви подробности. Няма достатъчно светлина, изходният лъч е 2 мм, а окото, опитвайки се да се адаптира към ниската осветеност, разширява ириса максимално, но това няма как да помогне. Изходният лъч с диаметър 2 мм се проектира върху малка част от ретината, останалата не получава нищо, съответно и не виждаме добре. В същата ситуация един 7х50 би дал многократно по-добър, ясен и светъл образ. Окото би възприело цялата информация, защото изходният му лъч от 7 мм диаметър е достатъчен да покрие максимално отворена зеница. Същият 7х50 би се справил прекрасно и при силна осветеност, но тогава, поради свитата зеница, голяма част от информацията ще бъде загубена, защото се проектира извън чувствителната област на окото. Но в тази ситуация по-големият обектив отново има предимство: получава се ефект като при силно затворена бленда на фотоапарата. Увеличава се резкостта в цялото видимо поле и контрастът. Да, видно е, че 7х50 е по-универсален, защото работи във всички ситуации, само дето дори при наблюдение на силно осветени обекти се налага да пренасяме доста по-тежък и обемист уред. Това е цената, която плащаме за липсата на адаптивност на биноклите, за разлика от човешкото око. Между другото, когато говорим за размер на ириса, той също е различен при отделните хора, а и силно зависи от възрастта. Прилагам графика, от която се вижда, че способността на ириса да увеличава вътрешният си диаметър намалява с годините:
    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(14).jpg
Прегледи:1
Размер:68.6 КБ
ID:3034


    Тук се крие разковничето за успешен избор на бинокъл, така че да не носим излишно тегло, а същевременно да можем да наблюдаваме във всички условия, които сме планирали. Ако се колебаете, винаги избирайте бинокъл с по-широк изходен лъч и желателно максимален размер входна леща. Малко повече ще тежи, но ако се наложи, ще свършите по-добра работа с него. Като завършек, отбелязвам, че всичко това зависи не от времето на наблюдение и общата осветеност около вас (ден или нощ), а само от осветеността на конкретния обект, който наблюдавате. Сигурен съм, че веднага си дадохте сметка, че големите увеличения правят наблюдението на слабо осветени обекти възможно само с много големи като диаметър обективи.
    Накрая ще спомена и още един от важните параметри на всеки оптичен уред: коефициента на светопропускане, или с други думи, какви са светлинните загуби. По-горе разгледах отделните причини за светлинни загуби; всички те заедно определят параметрите на уреда. Затова и има смисъл уредът да бъде максимално добре балансиран: само един качествен елемент не може да предотврати загубите, предизвикани от друг.
    И като завършек на теоретичната част, никога не забравяйте, че всички приложени техники, решения и материали, колкото и да са отлични, имат значение само когато оптичният уред е конструиран и изработен с еквивалентното внимание, точност и прецизност... Затова дори и днес има бинокли, произведени много преди откриването на част от споменатите технологии, но с прекрасни параметри и изображение. Като своеобразен епилог на теоретичната част, ще отбележа, че колкото и да се задълбаваме в дебрите на оптиката, техническите параметри и прочие, трудно е само по параметри да се прецени кой прибор как би ви свършил работа при определени условия. В много случаи има оптични проблеми, които дори не можете да регистрирате при наблюдение през един бинокъл, но те оказват сериозно влияние върху комфорта при използване на прибора. Може да ви се струва, че виждате идеално, но след известно време на наблюдение с даден прибор ще почувствате дискомфорт, тежест и умора. Окото, от една страна, е много съвършен инструмент, от друга, има множество субективни особености и чисто оптични, ако щете, дефекти, които мозъкът добре коригира и ни представя картината, която „виждаме“. При различия в двата тубуса, при каквито и да било нееднаквости в двата светлинни потока, това представяне предизвиква претоварване на зрителната част от мозъчната кора. Проблемът се усеща най-силно от хора, които дълго време използват оптичен прибор. Те добре знаят колко е важно той да бъде качествен и прецизен. И в тази връзка, не забравяйте, че некачественият прибор изисква големи усилия от целия зрителен апарат при опитите му за нагаждане, което при злоупотреба може да доведе до сериозни очни заболявания. Това в пълна степен се отнася до децата, които вероятно са още по уязвими. Затова нека и „детският“ бинокъл бъде достатъчно качествен.


    VPetrov.photography

  • #2
    Практика, тестове и лични субективни впечатления

    И така, теорията е важна и без нея не може, но в края на краищата най-важното е какво ще видите през окулярите. Биноклите винаги са ми били любим уред и в къщи имам няколко, но явно недостатъчно за по-сериозни наблюдения и впечатления. Всеки бинокъл показва различен образ и за да добия обща представа, явно си трябва масовост... От всичките ми приятели събрах кой каквото има + Румбата... който има най-много. Толкова много, че биноклите, които донесе да гледаме, ги качвахме двамата... Оптиката е тежка работа... в прекия смисъл... ако ще се занимавате сериозно, първо наблегнете на щангите...

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(15).jpg
Прегледи:1
Размер:41.1 КБ
ID:3036Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(16).jpg
Прегледи:1
Размер:19.5 КБ
ID:3037

    Няколко думи за това, как организирах наблюденията. Като начало, от добра позиция в кв. „Симеоново“, откъдето има отличен изглед към София до Стара Планина и вр. Мургаш. Предимство на позицията е наличието на всякакви обекти с разнообразен дизайн и възможността за сравняването им през различни части на денонощието. Много помагат новите сгради с фини, еднообразни геометрични елементи, при които в реални условия могат да се забележат всякакви проблеми в изображението. Софийско поле е приблизително 30-на километра широко, което е повече от достатъчно за полигон за тестове. Разбира се, наблюденията с някои бинокли провеждах близо три седмици: всеки ден е различен - мараня, чисто, вятър, дъжд...


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(17).jpg
Прегледи:1
Размер:197.4 КБ
ID:3038

    Високо в планината и разликите спрямо градските наблюдения

    След градските наблюдения, за да е пълна представата, пък и да видя дали впечатленията се потвърждават, същото направих и в Рила, за приблизително 10-на дни, като всички наблюдения са в диапазона 2000 – 2500 метра надморска височина... Отчитайки факта, че няма двама човека с еднакво зрение, след като си съставих базова представа за отделни бинокли, които ми направиха впечатление, помолих всички налични приятели около мен да наблюдават и си кажат мнението. В практическите тестове съм търсил най-вече да установя с кой бинокъл колко информация се получава и с какво качество. Няколко впечатления от наблюденията над София. Оказа се, че в градски условия е сложно. Много рядко има добри условия за наблюдения. Общо взето в месеца има няколко дни, в които може спокойно да се елиминира факторът смог и запрашеността. Голям проблем е, затова и направих няколко нарочни проби. Гледайки различно отдалечени обекти, веднага ги търся на картата и определям разстоянието до тях по въздух. При средно положение за сегашния летен сезон, 100% успешни наблюдения, без никаква промяна на цветове, яснота и прочие, може да има на разстояние до ~3 км. Нататък настъпва прогресивно влошаване и вече над десетина километра наблюденията са силно ограничени от състоянието на атмосферата. Специално чаках ден без силен смог и с максимално добра видимост с идеята да сравня едни и същи обекти. Напредъкът не беше особено голям. Макар и по-прозрачна, атмосферата в топлите дни има много микротурбуленции, които са достатъчно сериозна пречка над 4 км. Всичко това важи при наземни наблюдения, където се гледат обекти на и малко под нивото на наблюдаващия. При добри до отлични условия практическата полза от увеличения над 20х не беше много осезаема. Специално си избрах голяма табела на магазин на Ботевградско шосе, която добре знам как изглежда и какво пише на нея. В ясен слънчев ден зрителна тръба ЗРТ с 60х70 и бинокъл "Пентакс" 20х60 дадоха на практика един и същ резултат. Табелата бе видима, наличието на надпис също, но без да е четим. С бинокъла полето за наблюдение е очакваемо по-широко и като цяло картината по-наситена и „цветна“. Разстоянието по въздух е 13 км. Височината на табелата е приблизително метър. Вероятно през зимата условията за наблюдение ще са по-добри, със сигурност няма да ги има възходящите турбулентни течения. Въобще изводът, който си правя, е, че за подобни наблюдения, в голям град като София, използването на увеличения над 20х през голяма част от годината е силно проблематично.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(21).jpg
Прегледи:1
Размер:183.4 КБ
ID:3039

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(22).jpg
Прегледи:1
Размер:372.2 КБ
ID:3040

    Горните снимки са опит за демонстрация на типичните условия за наблюдение. Снимани са от една позиция и разликата е само в приближението. Отбелязана е и сградата с надписа, която цитирам като обект за наблюдение. Впрочем на най-заден план се вижда, макар и много лошо, димът от пожара до Локорско. Друг изненадващ извод поне за мен беше, че едва след като започнах да наблюдавам с отделните бинокли, разбрах, че какво увеличение е написано на уреда и какво реално се вижда са две различни неща. Няколко бинокли с увеличение 8х дадоха съвсем различен видим резултат. Разбира се, отделните прибори имат и разлики в ширината на наблюдаваното поле, което има значение за впечатлението, което оставят, но въпреки това остава субективното усещане за различно приближаване. По-горе писах, че понякога по-малкото увеличение не е пречка да се види нещо, което с по-голямо не може. С пълна сила този ефект наблюдавах, когато през нощта на улично осветление се опитвах да прочета номера на автомобил, паркиран на приблизително 80 метра от моята позиция, в сянка от уличната лампа. С бинокъл БПЦ 10х50 номерът се вижда, различава се някоя и друга цифра, но като цяло не е четим. Докато при същите условия с морския 7х50 на "Пентакс" резултатът е 100% четимост, включително разпознаване на синьото каре вляво, където се намират трикольорът и буквите BG. Те не се четат успешно, но е ясно, че ги има, вижда се и силуетът им. Много по-светъл и ясен образ. Докато типичният образ на 10 х 50 е, да речем, неутрално тъмен, 8 х 30 в същата ситуация си е направо тъмен и почти безполезен, то 7 х 50 може да се определи като категорично светъл. Най-близко до него, но в по-компактна форма, е моделът 8 x 43, DCF ED, но трябва да се има предвид, че това е бинокъл от много по-висок клас. Готов съм да се обзаложа, че в условия на ниска осветеност непредубеден наблюдател, който не знае с какво гледа, не би отличил двата бинокъла или дори би избрал 7 х 50 като по-добрия, особено ако е по-млад и с отлично зрение. Разбира се, при по-добро осветление, например малко след залеза на слънцето, нещата вземат друг обрат: перфектността на цветовъзпроизвеждането на 8x43 DCF ED не остави равнодушен никой от наблюдателите. Вече имах голямо желание да погледам на място, където няма смог и запрашеност.

    И така: Рила, високо и чисто. Случихме на време. На тази височина проблемът е, че всякакво планиране е игра на тото, но този път прогнозата и реалността бяха с нас. Прекрасни условия за наблюдение, биноклите бяха удоволствие за всички. Разбира се, този път не транспортирахме всичките стотина, с които наблюдавахме в София, а подбрах десетина - най-характерните и тези, които ми бяха направили най-силно впечатление.


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(23).jpg
Прегледи:1
Размер:186.2 КБ
ID:3041

    Навсякъде носех и един бинокъл, който още в София бях определил за референтен. Постоянно сравнявах с него, като, разбира се, използвах и задължителния статив за съвсем прецизни резултати. Отбелязвам, че ако известно време работите с един оптичен уред, очите ви, а вероятно и мозъкът се нагласяват максимално към него. Чак тогава почвате да го ползвате максимално ефективно. Но това е нож с две остриета: нагаждането води до известно изкривяване и в един момент, ако много съм гледал през даден уред, почвам по-трудно да определям разликите у другите. Затова след всяко наблюдение отново се връщах към референтния бинокъл, за да не могат очите ми да се адаптират прекалено към един от уредите.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(24).jpg
Прегледи:1
Размер:219.6 КБ
ID:3042

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(25).jpg
Прегледи:1
Размер:155.5 КБ
ID:3043

    Когато беше възможно, наблюденията се повтаряха от още хора, за да събирам впечатления и евентуално да забележа тенденция. Както и предполагах, оказа се, че има една обща група параметри, които не остават незабелязани и винаги се отчитат. Това са на първо място, удобството и теглото, на второ - лесното „хващане“ на изображението, ширината на зрителното поле, увеличението и контрастът. Ширината на зрителното поле е фактор, който много променя субективното усещане за увеличение. Дотолкова, че един и същи човек, ако е неопитен и не си изработи ориентир за сравнение, дава предположения за увеличението на уреда между 8х и 12х - за уреди, които всичките са 8х. Параметрите, които много по-трудно се хващат от неопитен наблюдател, са точност на цветовете и разделителната способност на уреда. В общата голяма картина се иска съсредоточаване върху референтен детайл, за да се види разликата. Или за цветовата вярност - да се сменят бързо един след друг уредите. Но забелязах, че когато неизкушеният наблюдател просто си гледа, без задача, резултатите са много неинформативни. Поставянето на конкретна задача обаче - например наблюдение върху кората на дърво в сянка и достатъчно отдалечено - веднага променя ситуацията. Ха, наблюдателят, който доскоро не правеше никаква разлика между два уреда, изведнъж, забелязва, че всъщност има такава и то не малка! Въобще изводът от предоставянето на бинокли на хора, незапознати с материята, е, че те забелязват разлики трудно и само когато са фрапиращо големи. Това на пръв поглед; след известно време, при използване на уреди от нисък клас, започват и оплакванията от тежест в главата и дискомфорт.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(26).jpg
Прегледи:1
Размер:127.4 КБ
ID:3044

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(27).jpg
Прегледи:1
Размер:215.7 КБ
ID:3045

    Тук по-долу виждате опит за показване на разлика между изображенията на "Пентакс" 8х43 DCF ED и "Никон" 12х25. Тези снимки не могат да претендират за обективност, защото при фотоапарата има твърде много фактори, които пречат за установяването на точни разлики, но идеално илюстрират общото субективно усещане при наблюдението през двата бинокъла. Илюстрират и казаното по-горе: че невинаги по-голямото увеличение ще ви донесе повече информация при наблюдение. А дори и в ясно слънчево време големият обектив дава своето.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(28).jpg
Прегледи:1
Размер:25.2 КБ
ID:3046Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(29).jpg
Прегледи:1
Размер:17.4 КБ
ID:3047

    По-горе споменах, че формата и теглото на бинокъла са важни... След една 10-километрова разходка, с денивелация от няколкостотин метра на малки участъци, напълно го потвърждавам. При това като че ли формата и размерът са по-определящи от теглото по отношение удобството при носене. Няколко стотин грама не се чувстват особено, но един голям бинокъл си е затруднение, освен ако не е в раницата и ако там има достатъчно място. При този поход на мен ми направи впечатление и една разлика в удобството, която в София бях пренебрегвал: капачките и калъфът на различните бинокли. Ако всеки път, когато искате да погледнете нещо, трябва да вадите бинокъла, да го разгъвате, да му махате капачките, да внимавате къде да ги приберете, и същото за окулярите, вече сте минута назад... При това сте изморени, а останалите започват да се нервират от постоянното тръгване и спиране. Разбира се, можете да си носите бинокъла отворен на гърдите, но аз не правя така. Винаги се намира как да се удари в нещо, да се търка в метална катарама, която не съм забелязал, или просто при сядането на камък, по удивително каръшки закон, обективът да се удари в скалата. Затова гледам и затварям. И тук оцених разликите между отделните решения при биноклите и удобството при тяхното използване.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(30).jpg
Прегледи:1
Размер:152.4 КБ
ID:3048

    Наблюдения в сумрак и нощем с бинокли

    Дневните наблюдения са много интересни и бинокълът е, бих казал, незаменим спътник в планината. Но някои от биноклите са много полезни и в сумрак и лошо осветление. Тук вече има много по-сериозна разделителна линия. Уредите, които могат да донесат нещо повече от невъоръжено око, са част от голямото множество бинокли. Без достатъчно голям светлинен сноп бинокълът в условия на слаба осветеност е безполезен, като няма никакво значение какви са останалите му параметри.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(31).jpg
Прегледи:1
Размер:111.1 КБ
ID:3049

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(32).jpg
Прегледи:1
Размер:159.3 КБ
ID:3050

    Силата на добрия 7х50 в условията, илюстрирани със снимките по-горе, е очебийна. За моята възраст явно и 8х43 става, при това с близък резултат. Но при децата и младежите има разлика, и още как. Настъпването на нощта не означава прибиране на всички бинокли. С невъоръжено око нощем можем да видим приблизително няколко хиляди звезди от определено място. С бинокъл видимите звезди от същото място стават над 50 000. Небето и метеорологичните условия бяха отлични за наблюдения през по-голямата част от времето. Възползвах се, разбира се: един хубав бинокъл може да покаже много от нощното небе. Той дава широк поглед и, за разлика от телескопа, много лесно се насочва към различни области. На тази височина звездите са много... всъщност пак са си толкова, но децата никак не са убедени в това... ;-)

    Ясното нощно небе открива много възможности за един добър светлосилен бинокъл. Една нощ реших да се възползвам от отсъствието на луната и да направя няколко наблюдения около 3 часа сутринта. В същото време тествах една система за спане на открито, само с чувал и покривало, така че можех да наблюдавам, без да излизам от чувала. Нямаше много място, а заради надморската височина през нощта задължително всичко ставаше мокро. Още един повод да добавя сериозен плюс към системата за закачане на капачките на "Пентакс" 8x43 DCF ED и малкия му размер...

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(33).jpg
Прегледи:1
Размер:308.7 КБ
ID:3051

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(34).jpg
Прегледи:1
Размер:120.7 КБ
ID:3052

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(35).jpg
Прегледи:1
Размер:41.7 КБ
ID:3053

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(36).jpg
Прегледи:1
Размер:132.8 КБ
ID:3054

    VPetrov.photography

    Коментар


    • #3
      Моят избор: модели и характеристики

      Редовно се занимавам с тестове на оборудване и екипировка, но този с биноклите е определено завладяващ и ми донесе истинско удоволствие. От толкова много гледане направих непоклатим извод: един бинокъл не е достатъчен... Разделих се с голяма част от старото си оборудване, оставих си само един армейски Б 8х30 с далекомерна скала, характерен с това, че оптичните му елементи са от издръжливо на радиационни излъчвания стъкло. Макар и да нямах сериозни планове, от известно време поглеждах какво се предлага на пазара - параметри, цени и най-вече съотношение между тях. Биноклите "Пентакс" определено водеха в листа за проучване. Вероятно отличните ми впечатления от техните продукти се дължат и на предварително изградената ми представа за фирмата и политиката ѝ към продуктите, които предлага. И за биноклите важи правилото, че първите 50% от качеството на един продукт се правят сравнително лесно и не много скъпо. Следващите 30% са полето на уредите с високи параметри и точно те обичайно предлагат най-доброто съотношение между цена и качество. Последните двадесет процента са територията на уредите, в които конструкторите са се борили срещу всеки компромис, като често за целта са изразходвани ресурси, които правят цената на продукта в пъти по-висока, отколкото процентите подобрение. Сигурно тези проценти, които си пиша ей така на око, биха могли и да се оформят като по-строга зависимост, при това общовалидна... ;-) Според моето мнение, на пазара (световния) марките бинокли, в които си заслужава да се вложат средства, се събират на пръстите на двете ръце. Явно пазарът не е особено голям и предлагането на качествени продукти не е безкрайно като възможности и фирми. Съзнателно, разбира се, пропускам океана от нискокачествени изделия, правени от по-малко известни или въобще неизвестни компании. Направих уточнение, че доброто зрение изисква усилия и не е добре да се товари с несвойствени задачи. Това, което изключително ме впечатли в биноклите на "Пентакс", които избрах, е отличният баланс между технология, цели и цена. Разбира се, не без значение за моето окончателно решение е това, че тези бинокли мога да закупя при отлични условия. Предлагат се тук, във форума, от наш колега и това е допълнителен, при това сериозен плюс, включително за сервизно и друго обслужване, като доставка на екзотични аксесоари например. Още в началото започнах с презумпцията, че искам най-доброто за моите цели, при това на възможно най-ниската цена за качествата, които търся. Целите, които имам за наблюдения, съм илюстрирал по-горе и за съжаление не могат да бъдат покрити от един уред. Това, на което се спрях, ще опиша подробно с детайли по отношение на критериите за избор.

      1. Бинокъл за автомобила, който винаги да е с него, издръжлив на вибрации, топлинни и други натоварвания, да ми позволява огледи на пътища и терени и в сложни светлинни условия. Тук абсолютен фаворит е Pentax Marine 7х50 Hydro.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(37).jpg
Прегледи:1
Размер:40.8 КБ
ID:3056




      Всеки, който го вземе в ръце за първи път, неизменно го характеризира с една и съща дума: „светъл“. Ясно е, че един 7х50 ще е достатъчно светъл, но аз намирам основните му предимства в съчетанието на няколко характеристики, които не съм срещал другаде. Здрав и солиден, предназначен за експлоатация в морски условия, т.е. издръжлив на корозия и вода. Дотук прилича на много от сходните по предназначение уреди. Но е с покривни призми. Което го прави и възможно най-издръжлив като конструкция на механични и топлинни въздействия. Има компас, който не е „проектиран“ върху изображението, т.е. яркостта не се намалява заради допълнителен слой, а е с независимо визуално поле в десния окуляр. Скалите за определяне на разстояние и ъгли са голямо предимство, дори за да може с тяхна помощ чрез съпоставяне да се определи приблизителен размер. Това е нещо, което намирам за изключително важно при „разузнаване“ на непозната местност, през която трябва да се премине с 4х4. Много места има, където връщането назад и обиколните маневри не са от най-веселите упражнения, а бинокълът често спестява проверката с ходене. Още нещо ми направи впечатление: отличното потискане на вътрешните отражения. Бинокълът може успешно да наблюдава обекти в сянка, при това когато слънцето е на 20-30 градуса от оптичната ос. Няма "зайчета" и прочие ефекти; в същата ситуация дори висок клас бинокли не се справят толкова успешно. Под пластмасовата декоративна обвивка се крие лят алуминиев корпус, продухан с азот. И да не забравя: компасът работи и без батерии, те му трябват само за осветяване при пълна тъмнина, но същото можете да постигнете и с едно фенерче отгоре. Сред недостатъците за основен такъв намирам теглото - близо килограм. Хубавото е, че е компактен и удобен за държане, но си тежи. Определено не е бинокъл за горски походи по сложен терен с раница. От екстрите, които не успях да тествам, е специалното покритие на обектива, което според производителя не задържа капчици във влажно време и това помага приборът да е винаги в готовност. Когато за първи път го взех в ръка, ми направи впечатление, че малко трудно се „хваща“ изображението. Въпрос на навик, после си изработих похват и не съм имал такъв проблем, но на всеки, който го пробва за първи път, се налага да обяснявам. Това, предполагам, идва от „изтеглената“ силно навън проекция на окуляра, която позволява бинокълът да се ползва с очила. Отвиващите се капачки компенсират донякъде, но си трябва навик. Както споменах, возенето в автомобил е нещо, което никога не се отразява добре на един оптичен прибор. Това беше и причина да задам нарочен въпрос на техническия отдел на "Пентакс-Европа" колко е устойчив този модел. Оттам бяха любезни да ми отговорят, че е достатъчно бинокълът да е в калъфа си, с поставени капачки и да няма директен контакт с метален елемент на шасито. Последното явно е заради максималните ускорения, които се очакват в тази ситуация. Разбираемо, трябва да се внимава с оставянето в автомобил на силно слънце и за дълго време. Оптичните прибори използват специални смазки, работещи в максимално широк температурен диапазон, но при прегряване има опасност да се разтекат и нацапат вътрешни оптични повърхности. Във всеки случай „по-брониран“, здрав и солиден бинокъл не намерих и смятам, че този модел е най-приложимият като „борден“ прибор.

      2. За бинокъл за общо използване, наблюдения от ръка и въобще уред, на който да разчитам в лагера, но все пак да нося и в раницата, когато се наложи, който да бъде достатъчно светлосилен и за наблюдения в лоши условия, избрах "Пентакс" PCF WPII. Макар да бях прочел внимателно данните му, в началото го позиционирах по-скоро като дублиращ бинокъл "за всеки случай". Но след като отблизо се запознах с него, още на втория ден това стана бинокълът ми за референция.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(38).jpg
Прегледи:1
Размер:52.2 КБ
ID:3057



      Отличен образ, наситени реални цветове и контраст. Асферичните лещи на обектива определено имат значение, особено ако се загледате по краищата и в обекти с много прави линии. Но образът е това, с което печели. Общото описание, което най-често чувах от наблюдателите, е: „много чист образ...“ Своя бинокъл избрах във вариант 8х40 - това е най-универсалната за мен схема, не особено голям като тегло и размер, от друга страна, достатъчно светлосилен и приложим, дори за периоди малко след залез и преди изгрев. Неудобството на този иначе много удобен бинокъл са капачките... Отделни, падат, постоянно ги изпускам и търся. Както може да се очаква, поради формата му, при носене е по-неудобен, но пък за държане е ОК, особено за хора с голяма ръка като моята. Много здрав и солиден. Хареса ми това, че има сваляема капачка между двата тубуса и възможност да се монтира на статив с допълнителен аксесоар - удобно и много практично за стационарни наблюдения. Почти веднага, още след първите минути наблюдение, ми стана „референтен“ и навсякъде си носех и статива. Едва ли ще срещна друг бинокъл, който да предлага толкова много качество в изображението на такава цена. При това има и още добри новини: в тази серия влизат няколко бинокъла, покриващи голям спектър от увеличения. Лошата новина... е за семейната касичка. Не знам и как се държи бинокълът на много студено, но докато търсех повече информация за него, намерих мнение от ловец в Якутия: при (-30) градуса по Целзий приборът е ОК, със забележката, че осевият винт за настройка на фокуса започвал да се върти по-трудно. Аз едва ли някога ще го ползвам за лов при -30 С, но се радвам, че бинокълът е останал без повреди и промени в изображението след внасяне директно в добре отоплено помещение, и даже без калъф... Това, последното, определено ми направи впечатление, но аз не смятам да го повторя и същия съвет имам към всеки, който си харесва оптичните уреди. Във всеки случай, продухването със азот е опция, която все повече оценявам, като важен страж на инвестицията...

      3. Ако съществува понятието лукс в наблюденията, то неговата техническа реализация си има модел..., или няколко думи за Pentax 8x43 DCF ED.

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(39).jpg
Прегледи:1
Размер:38.4 КБ
ID:3058


      На последно място в списъка: най-скъпият и със сигурност не най-добрият компромис между цена и качество, но на първо място във всяко друго отношение. Това е бинокълът, при който всички сметки и калкулации веднага биват забравени. Малки са разликите в изображението, което предлага, спрямо предните позиции, но те са онези 20%, за които писах горе. Удоволствие е да държа в ръка уред, който конструкторите определено са проектирали в отлично настроение и вероятно точно тогава, когато колегите им от финансовия отдел са отсъствали...;-) В уреда са използвани на практика всички възможни технологии за постигане на максимално добро изображение. Магнезиев корпус, отлично покритие, входна леща със специално супер твърдо покритие срещу надраскване, диелектрично покритие на покривните призми, фазова корекция, оптични елементи, използващи стъкла с най-високи параметри, включително и лантанов крон. Съвсем компактен и лек, чак незабележим, когато го нося. Еманация на качествения образ! Понеже тук си говорим за максимално качество без компромиси, то на пазара присъстват още марки, които имат модели от най-висок клас, където всички тези технологии са приложени. Направих сравнение на практика с всички реномирани марки без "Лайка". Аз определям този бинокъл като присъствие в най-горните 7% В този диапазон се движат сходните оптични прибори и на няколко други фирми. Има бинокли, които като параметри превъзхождат този модел в някои отношения. Но разликите трудно, много трудно се долавят с око. Аз лично, макар предварително да знам добре какво да търся, понякога не виждам някои неща, а други виждам, но с много специални постановки и внимание. Вероятно зрението ми не е достатъчно добро, за да отбележи тези няколко процента в плюс или минус между върховите модели на реномираните фирми. Това е и причина да определям този оптичен уред като уникална комбинация от качество без компромиси и цена. Защото, макар и да не е никак евтин, все пак има бинокли, които са два, три, че и повече пъти като цена, а разлика в изображението непредубеденият наблюдател категорично не може да отбележи. Специално подготвеният и знаещ какво да търси наблюдател има шанс да забележи разлик, в конкретна ситуация, точна тестова постановка и много внимание, при това ако е с отлично зрение. Като изображение спрямо биноклите, избрани от мен по-горе, е много трудно да се опише; съпругата ми го определя като „по-скоро нереално красиво...“ Всъщност разликите спрямо референтния уред се забелязват най-вече при наблюдението на една цветна градина, разположена в сянка и не особено добре осветена през по-голямата част от деня. Едва когато го насоча натам, този бинокъл разгръща и демонстрира възможностите си. Вижда се една особена чистота и прецизност в цветопредаването и разработка на най-фините детайли.

      Тук държа да отбележа, че при обичайни наблюдения върху градска среда непредубеденият наблюдател не успява да намери особена разлика между този бинокъл и "Пентакс" PCF WPII. Силата му е в трудните места, разположени в сянка, близо до много силно осветени повърхности, с различни цветове и сложна палитра. Дотук тези модели перфектно се справят със задачите пред тях, но държа да направя уговорка, че те не покриват целия диапазон от наблюдения, които бих се радвал да правя. Като бъдещи планове за наблюдение на далечни обекти, определено намирам, че един PCF WIIP 20x60, би бил добър компромис, но идеалното решение ще бъде монокъл. "Пентакс" имат много интригуващ модел PF 100 ED

      Натиснете снимката за да я уголемите

Име:(40).jpg
Прегледи:1
Размер:51.8 КБ
ID:3059

      Съдейки по качествата на биноклите и техническите параметри, съм уверен, че резултатите ще са впечатляващи. Зрителната тръба при това има възможност за куплиране на фотоапарат, така че изображението да се запази, a това е интересно и като фотографска техника. Имах възможност да тествам известно време един PCF WPII 20х60 и намирам, че покрива 90% от нуждите за стационарно наблюдение в градски условия, поне за моите цели. Това, което не ми е достатъчно в него, е липсата на възможност за смяна на увеличението и все пак силната ориентация към дневни наблюдения. При изходен светлинен сноп с размер 3 мм не може да се очакват чудеса при слаба осветеност, така че силата му не е в нощните наблюдения. За дневни наблюдения и в комплект със статив е перфектно решение. Освен това, при наблюдения с уреди с голямо увеличение забелязах, че са много по-продуктивни, когато ги съчетавам с бинокъл със средно увеличение. Един 8х, с който се прави „първоначалното“ разузнаване, е неоценим помощник. Не съм тествал възможността за променливо увеличение при моноклите, може би ще бъде полезно и удобно. Пък и до голяма степен проблемите с реализацията на zoom и разликите между двете тръби при биноклите не би следвало да съществуват при монокъла. Въобще предстои да проверя доколко и как един монокъл се справя с такива наблюдения.

      За статията са използвани снимки на Димо Калайджиев, Събин Коларов, Йоанна Петрова. Дизайн и обработка: Виктория Петрова.Специални благодарности на Ралица, Румбата и всички приятели, които помогнаха с огромен ентусиазъм.


      VPetrov.photography

      Коментар

      Зареждам...
      X