Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Pentax K-3II, епизод 2, еволюцията...

Свий
X
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • Pentax K-3II, епизод 2, еволюцията...

    26-01-2016, 05:39
    Може ли един почти перфектен фотоапарат да бъде подобрен, как и в какво? Pentax K-3 остави прекрасни впечатления у мен, които надявам се съм описал достатъчно ясно в публикацията Pentax K-3 – тактически фотоапарат и се виждат в множеството публикации и кадри направени с него.

    Когато беше анонсиран Pentax K-3 II не се втурнах веднага, изчаках да видя за що иде реч и заслужава ли си разликата в цената. Междувременно, категорично се отказах от използването, на каквито и да са зум обективи, и това наложи да премина към работа с две тела. Добър повод за покупка на второ тяло и запознаване с него в "движение" без да рискувам.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (1).jpg
Прегледи:1
Размер:1.71 МБ
ID:2293

    Преди да започна да пиша тази публикация си дадох почти шест месеца, за да съм напълно наясно с детайлите около Pentax K-3 II.

    На пръв поглед разликите са почти незабележими, същият корпус, бутони, материали. Светкавицата я няма. Бутончето за отварянето и, сега служи за включване на GPS-а, който за моя радост вече е вграден.

    Много се изписа за липсата на светкавицата, гледам, че има хора, на които им липсва. На мен никак. Първо не намирам нито една причина в тяло от висок клас да има елементарна светкавица. Докато GPS-ът е нещо, полезно, редовно го използвам, без въобще не отварям дума за астрофотография и неудобството, преди да трябва да си нося и отделен модул с различна батерия. Тази промяна ме зарадва.

    Това, което очаквах и ми липсва, е вграденият WiFi. С допълнителната карта може да се работи, но не е удобно решение, най-вече защото картата е една 16Gb, не особено бърза. Което ме лишава от възможността да работя с писане на две карти едновременно на RAW файловете с цел застраховка от загуба на информация. Явно ще се чака следващата версия по този въпрос.

    Липсата на подвижен заден екран не е нещо, което ми е пречело особено, аз нямам проблем със "залягането", когато и където е необходимо. Така и повече усещам обстановката. При нужда от особени позиции и работа там, разчитам на дистанционната схема с таблет и отново стигаме до липсата на адекватно WiFi. Въобще ако трябва да избирам между подвижен екран и WiFi познайте от три пъти кое ми е изборът.

    Всички аксесоари и допълнения за Pentax K-3 и Pentax K-3 II са еднакви, в това отношение никакви проблеми с преминаването на новата система.

    Менюта, настройки, почти всичко е идентично. Ако на едната камера не бях с допълнителен "grip" малък е шансът за лесно отличаване коя е в ръката ми.

    Външно ясно, няма големи разлики, въпросът е какво е новото? Във сензора и да има промяна, то тя е близо до невъзможното за регистрация или поне на мен ми е трудно ясно да посоча такава.

    Друг е въпросът за системата за стабилизация. Тук промяна има и то осезаема. Pentax K-3 имаше впечатляващо добре работеща система за стабилизация, писал съм за нея. Е, явно е можела да бъде още по-добра, нещо, в което в началото ми беше трудно да повярвам. Отличното е станало перфектно. Дори само GPS-a, ми беше достатъчен като екстра, за да оправдая смяната, но очевидно изцяло новата система за стабилизация ми беше като непредвиден и страхотен бонус.

    Другата голяма придобивка е патентованата система за пълноцветна фотография на Ricoh т.н. "pixel shift".

    Ще се спра малко по-подробно, защото проблемът с цветовете е фундаментален в т.н. цифрова фотография. Всъщност реалността е, че матриците на повечето апарати (с изключение на някои силно ограничени екзотични решения) са черно-бели, тоест нямаме никаква информация за цвят, а само за нива на яркост.

    Цветовете се получават, като върху отделните пиксели се слагат цветни филтри, обикновено червен, зелен и син. Та се формира цвят. Но в техническата спецификация на един апарат да речем този, за който иде реч пише 24 Mp. Това е вярно само броим всички пиксели заедно, не и когато говорим за цветове.

    Всъщност Pentax K-3 II e 12 Мп зелено и по 6 Mp червено и синьо. (зеленото е два пъти повече поради спецификата на нашето зрение и особената чувствителност към този диапазон) Заедно те формират общо 24 Mp, но всички разбирате, че говорим ли за цвят това е невярно. Чрез редица математически действия, (които се наричат дебайеризация - този тип организация на пиксели с цветни филтри се нарича матрица на Байер) в края на краищата получаваме крайният резултат, които е 24Мп, всички те с цвят...

    Мисля е повече от ясно, че каквато и да е математика, не може да замени реалната информация и от това страда точността на цвета. Неслучайно и когато се работи в сложни светлинни условия първо се появява цветният шум, там има най-малко информация и съответно най-много RAW конверторите трябва да си измислят.

    Да не остане някой с погрешно впечатление. Пиша за Pentax K-3 II, но същият проблем е валиден на практика за всеки съвременен фотоапарат. През годините много конструктори са опитвали да решат проблема, за сега с малък успех и с редица проблеми около технологиите, които се използват.

    При Pentax K-3 II се въвежда нещо, което не е ново като идея, но за първи път получава практическа реализация в камера от такъв клас. Правят се четири кадъра, като за всеки от тях матрицата е отместена механично, с точно колкото е нужно микрона, така, че всеки отделен цвят да получи 100% покритие, а зеленият 200%. Така се решава проблемът с целостта на информацията за цвят. Разбира се, тук също имаме ограничения, най-вече поради факта, че тези четири кадъра се правят поредно и изискват време за прочитане и нулиране на матрицата.

    Разбира се, затворът в случая е електронен, така, че да няма и минимално механично сътресение, което да повлияе. А всичко това отнема време. Примерно около 04, до 0.6 секунди. Това не е проблем за снимки от статив и на статични обекти. Разбира се, за обекти в движение или от ръка за съжаление този метод не работи.

    "Страничен ефект" от работата с тази система (pixel shift), е това че акумулирайки информацията от четири кадъра, крайният резултат е близък до това ако се снима с хипотетично ISO, което е това на кадрите разделено на 4. Така ако работите на ISO 100, като шум и динамика, кадъра ще е близък до този, който би бил заснет с ISO 25, ако имаше такова на апарата.

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (2).jpg
Прегледи:1
Размер:39.5 КБ
ID:2294

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (3).jpg
Прегледи:1
Размер:39.5 КБ
ID:2295

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (4).jpg
Прегледи:1
Размер:37.1 КБ
ID:2296

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (5).jpg
Прегледи:1
Размер:48.9 КБ
ID:2297

    Когато има възможност да се ползва тази функция на камерата тя определено осигурява качество и цвят далеч от възможностите дори на други формати и оптика.


    Другото, което мога да отбележа за камерата, е нейната стабилност. Нито веднъж за десетки хиляди снимки не се случи "заспиване", замисляне или някакъв проблем със софтуера на апарата. Естествено, тази стабилност до голяма степен се дължи на основата поставена от Pentax K-3, но въпреки всичко съм много приятно изненадан. Изглежда не само на мен ми е известно това, вече минаха много месеци от появата на Pentax K-3 II и той продължава да е с версия на firmware 1.0. Няма оплаквания, няма чакане, за да се оправи този или онзи проблем.

    И още нещо към позитивните новини. Следящият фокус работеше при Pentax K-3 и не съм има някакви особени затруднения. Пример:

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (6).jpg
Прегледи:1
Размер:249.2 КБ
ID:2298

    Но въпреки всичко беше капризен и изискваше съобразителност от моя страна, за да получа каквото очаквам. Докато при Pentax K-3 II следящият фокус работи някак по ненапрягащо. Това усещане се появи с времето и забелязах как все по-често го използвам. Няколко примера:


    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (7).jpg
Прегледи:1
Размер:715.9 КБ
ID:2299

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (8).jpg
Прегледи:1
Размер:839.5 КБ
ID:2300

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (9).jpg
Прегледи:1
Размер:523.2 КБ
ID:2301


    Като механична конструкция, качество на пластмаси, гумени детайли, метал и шаси, Pentax K-3 II е на същото ниво като предшественика си, перфектен и без забележки!

    Винаги, навсякъде двата ми апарата, когато снимам навън, са изложени на капризите на времето каквито и да са. Дали снимам гасене на пожар, зимата във виелица, лятото на водните пързалки или кукери до огъня няма значение. Досега никой, никъде не ме е виждал да снимам под чадър, да си увивам апаратите с найлон и прочее неща, които наблюдавам често около мен като стане по-екстремна обстановката...
    .
    .

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (10).jpg
Прегледи:1
Размер:1.68 МБ
ID:2302

    Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Pentax K3-II (11).jpg
Прегледи:1
Размер:1.59 МБ
ID:2303

    Странно е, пишейки това ревю как постоянно се хващам, че аха да напиша нещо, което много харесвам в камерата, но се сещам, че вече съм го писал в публикацията Pentax K-3 – тактически фотоапарат. Затова и подзаглавието е еволюция.

    Няколко неща са промените в камерата, няма отстъпление назад в нищо, даже напротив, обърнато е внимание и на малки забележки в предната версия. Един отличен пример за еволюция, която категорично си заслужава стъпката напред.

    Много ме замисля след тази толкова "налъскана" камера какво ще се появи. Вече съм свикнал с това всичко да ми е ОК и трудно бих приел да съм "бета" тестер, и с голям интерес очаквам следващата стъпка от Ricoh в развитието на APS-C формата на марката Pentax.








    VPetrov.photography
Зареждам...
X